За Porfir

Порфирът е вулканичен (магматичен) камък, характеризиращ се с големи кристали, вградени в финозърнеста матрица — отличителен "петнист" вид, който е незабавно разпознаваем. Името идва от гръцката дума порфира (пурпурен), тъй като оригиналният императорски порфир от Египет е бил дълбоко пурпурно-червен и се е използвал изключително за саркофази на римски императори и византийски църковни колони.

Съвременният порфир, използван в европейското строителство, идва предимно от региона Трентино-Алто Адидже в северна Италия, където се добива в огромни количества за външно настилане. Италианският порфир е златният стандарт за европейските външни настилки — площади, алеи, пешеходни зони и тераси из целия континент са настлани с него. Камъкът е изключително твърд (Mohs 7), напълно мразоустойчив, устойчив на киселини и практически неразрушим под пешеходен трафик.

Порфирът се използва почти изключително на открито като неправилни плочи, павета (санпиетрини) или кубчета. Неговата естествено разцепена повърхност осигурява отлична устойчивост на хлъзгане дори когато е мокра. Поддръжката е минимална — това е камък, проектиран за векове на външна употреба без необходимост от защита.